Патрон

Рачо Стоянов Генов е роден на 6 октомври 1883 год. в Дряново в семейството на занаятчия. В годините на неговото детство градът още пази спомена за героичните априлски дни на 1876 год., за Бачо-Кировата чета и подвига на поп Харитон. Рачо Стоянов израства в среда със здрави национални традиции и прогресивни идеи. Бащата на Рачо Стоянов е участник в местния революционен комитет, а чичото, Никола Генов Дуфев, след Освобождението е общински съветник, русофил, човек, открояващ се с прогресивните си възгледи.

Прогимназиалното си образование Рачо Стоянов завършва в родния си град, а след това се записва в Априловската гимназия в Габрово, която не завършва и работи като писар в Дряново. През 1903 год. заминава за Варна, където участва в театрална трупа. През 1905 г. се прехвърля в София и постъпва на работа като библиотекар в Народното събрание, а по-късно и като библиотекар в Книжовното дружество /сега БАН/. За пръв път печата литературно творчество в списание „Летописи”- разказа-легенда „Човекът”, който прави силно впечатление на Антон Страшимиров и  на Константин Величков. Първият му сборник „Разкази” /1909/ също е посрещнат ласкаво от литературната критика.

Рачо Стоянов е известен преди всичко като писател-драматург. През 1927 год. издава драмата „Майстори”, която се оценява от литературната критика като най-хубавата българска драма с красотата и силата на своите художествени образи. Автор е и на книгата „Майка Магдалина”, повест /1936/, а посмъртно са издадени книгите му  „Избрани произведения”/1961/„Политикани”, комедия /1966/ и „Съчинения в два тома” /1976/. В архива на писателя има няколко непубликувани произведения с висока художествена стойност. Дряновският писател е един от най-взискателните и скромни майстори на художественото слово. Превежда от руски, френски и английски много произведения на западноевропейски и руски писатели. Член е на Съюза на българските писатели. Печата под псевдонимите Сатин и Рафаел Миленков. Умира на 12 януари 1951 год. в София.

« назад